За нас

История

Природо – математическа гимназия град Хасково е основана през 1972 година с името Математическа гимназия „Тодор Велев“.

Тя е сред първите в страната учебни заведения от този тип, възникнала с цел завършващите ученици да получат средно специално математическо образование.

Началото се поставя с едновременен прием на два випуска – 8 и 9 клас, в осем паралелки- профил математика. Изключителен принос за успешния старт на новото училище имат дванадесетте преподаватели и директорът, които с високия си професионализъм градят облика и традициите на едно привлекателно за младите хора учебно заведение. Високите постижения на първите два випуска се потвърждават при дипломирането им- средният успех е отличен, а 98% от тях са приети във ВУЗ.

Така се поставят здравите основи на гимназията, която в продължение на годините отстоява и доказва името си на водещо учебно заведние в региона.

1982/1983 г. – Открива се паралелка с профил „Физика“

1989/1990 г.- Открива се и паралелка с профил „Биология“.

С тези профили гимназията се преобразува от математическа в природо – математическа.

1988/1989 г. – Въвежда се интензивно изучаване на чужд език – английски и немски език. Тази промяна е съпътствана с нова учебна структура – подготвителен клас /след 7 клас/, сега 8 клас, където в продължение на една учебна година основният предмет, изучаван 19 часа седмично е чуждият език. Американски учители по английски език, изпратени от „Корпуса на мира“ чрез МОН, допринасят за по- високото равнище на чуждоезиковото обучение. След успешното представяне на изпити първите 12 наши ученици продължават обучението си в чуждестранни университети и колежи.

1999/2000 г. – Открива се паралелка с профил „Информатика“.

2008/2009 г. – <За първи път се осъществява прием на ученици в 5 клас

2008 г. – Училището отново има име – Акад. Боян Петканчин – най-видния български геометър.

През учебната 2023/2024 година в Природо – математическа гимназия град Хасково учат 729 ученици в 28 паралелки в следните профили:

Математически

Софтуерни и хардуерни науки

Природни науки

Над 5000 младежи и девойки, успешно са се реализирали във всички сфери на обществения живот в страната и чужбина.

Всяка година над 96% от завършващите продължават обучението си във висши учебни заведения у нас, в Германия, във Великобритания и САЩ и др. Голяма част от възпитаниците на училището принадлежат към интелектуални елит, който изгражда облика на съвременна демократична България.

Традициите, постиженията и реализацията утвърждават Природо- математическа гимназия „Акад. Боян Петканчин“- град Хасково като едно от най- авторитетните и привлекателни учебни заведения в региона и страната.

Патрон, символ и традиции

Академик проф. д-р Боян Петканчин е най-големият български геометър в досегашната ни история. Повече от 60 години животът и дейността му са неразривно свързани със Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и с Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. Учител на повечето от съвременните наши геометри, в продължение на повече от 45 години той е начело на българската геометрия. Близо 30 години полага големи усилия за развитието на Математическия институт при Българската академия на науките. Едновременно с това е член на Изпълнителния комитет на Балканския математически съюз, председател на Българското физико-математическо дружество, член на редица редколегии на математически списания, член на редица научни съвети по математически науки, председател на комисии по образованието, редовен сътрудник на Комитета по стандартизация при Министерския съвет и на Стенографския институт. Боян Петканчин е роден през 1907 г. в Пловдив в учителско семейство. Произхожда от известен бунтовнически род от Банско. Дядо му Тодор бил твърде образован човек: владеел няколко езика; занимавал се с търговия и посещавал много европейски градове. Бащата на Боян — Лазар Петканчин, бил дълги години учител в Пловдив и прави много за развитието на просветното дело в града. Майката – Ивана, също учителка, е от Севлиево. Едва навършил четири години, Боян Петканчин остава без баща и живее бедно с майка си, по-големия си брат и сестра си. Всички деца получават добро образование и се отдават на науката. Като дете Боян проговаря късно, но после се развива изключително бързо. Той може да чете и пише, когато е на 4 години. Поради това тръгва на училище година по-рано. Учи се отлично, лесно запаметява фактите. Обичал да споделя прочетеното. Бил много контактен и не конфликтен. Боян Петканчин завършва с пълно отличие елитната Пловдивската мъжка гимназия . Увлича се от насекомите, по-късно проявява подчертан интерес към сферичната астрономия и към висшата математика. Започва да чете литература по астрономия и така стига до математическото решението на уравнението на Кеплер. Отрано изучава стенография и до края на живота си я използва системно. Овладява много добре и немски език. През учебната 1925 г. Боян Петканчин става студент по математика във Физико-математическия факултет на университета в София. Преподаватели по математика са професорите Антон Шоурек, Любомир Чакалов, Иван Ценов, Кирил Попов, Димитър Табаков и Никола Обрешков – добре подготвени български математици, придобили международна известност. Като студент Боян Петканчин можел да решава веднага всички задачи, които се предлагат от преподавателите, бил майстор в решаването на трудни нестандартни задачи. Още след първата учебна година е удостоен от Съвета на преподавателите с първа награда от 500 лв. Дипломира се с пълно отличие. Единодушно е избран за асистент по геометрия. Води упражнения по аналитична, дескриптивна, проективна и диференциална геометрия. Бил изключително изряден асистент в самоподготовката си и в преподаването. През 1934 г. специализира в Хамбургския университет. Негов научен ръководител е проф. д-р Вилхелм Блашке, който по онова време е един от най-известните геометри в света. Учи и при професорите Келер, Хеке, Ленц и Шор. Унгарският математик О. Варга си спомня: „Блашке поставя задача пред семинара. Боян Петканчин се заема с решаването ?. Купува килограм кашкавал и 2 — 3 хляба и се заключва в квартирата си. След 2 — 3 дни задачата е решена. И това се е случвало няколко пъти.“ Петканчин отлично полага докторския си изпит в Германия и е удостоен с научната степен „доктор на природните науки“. Става член на немското математическо дружество. През 1941 г. Боян Петканчин с пълно единодушие е избран за редовен доцент при Катедрата по геометрия във Физико-математическия факултет у нас. Той вече си е създал авторитет на сериозен учен с голяма математическа култура. Твърде много са решените от него и публикувани нестандартни задачи. Публикувани са и много негови статии. Петканчин започва и чете в продължение на 30 години новата математическа дисциплина „Основи на математиката“. Това допринася съществено за повишаването на подготовката на бъдещите учители по математика. През 1941 г. по силата на една утвърдила се по онова време хубава традиция Петканчин изнася лекцията си „Геометрии и връзки между тях“, която се характеризира като революционен акт в развитието на българската геометрия. В резултат от изследванията на Боян Петканчин в България се развива цяло геометрично направление — двуосната геометрия и нейните обобщения.

Петканчин е известен като човек с рядка култура, който чете непрекъснато. Има обширни и дълбоки познания не само по геометрия, но и от всички други области на математиката.

През 1945 г.на вниманието на проф. Табаков и Чакалов Боян Петканчин представя няколко свои труда. Като резултат той става извънреден професор. През 1956 г. му е присъдена научната степен „доктор на физико-математическите науки“.

Проф. Петканчин е един от първите, които се включват в активното създаване и развитие на Математическия институт на БАН. През 1961 г. Петканчин става член-кореспондент на БАН. През 1966 г. е избран за редовен член (академик) на Българската академия на науките.

От началото на 1971 г. акад. Боян Петканчин преминава на основна работа в БАН, като по съвместителство работи и в университета. След години, въпреки напредналата си възраст (почти 75 години) Петканчин е назначен за редовен професор в Института по математика при БАН, на който пост в навечерието на неговата 80-годишнина го заварва внезапната му кончина на 3 март 1987 г. Някои от основните трудове на бележития учен-математик акад. Боян Петканчин са: Аксиомите на проективната геометрия; Някои екстремални задачи в триъгълника; Числови системи с две единици; Върху понятието посока; Геометрии и връзки между тях ; Дължина на окръжността ; Изометрия между две повърхнини на Монж; Основни закони на математическата логика. Проблеми на законите и категориите на дидактиката и логиката. ; За някои термини в математиката и физиката; Основи на българската стенография и десетки други.